1 авг. 2006 г., 12:14

Поредната неслучила се вечер

218 0 52
Подигравателният кикот на шампанското
заглъхва във уюта на кристала
и догорялата сълза на свещите
застива там, където беше спряла.

Горчивата въздишка на вечерята
докосва разпиляната ми мисъл.
Напомня, че е време за постелята
и да будувам вече няма смисъл.

Добре, ще лягам, стига съм го чакала,
нелепо е така да се вълнувам.
Нали по стар семеен навик стъпките му
ще го прибират винаги в дома ни.

Постелята поглежда ме очакващо,
примамва ме  в прегръдката си топла.
Прозяваща умора в лампата
и натежалите клепачи хлопват.

Дочувам дрезгавия шум в ключалката,
познатото "на пръсти" влизане
и някакъв предмет издайнически
пресякъл пътя му с намигане.

А после шумоленето на дрехите
и вмъкването плахо под завивката.
Целувка "Лека нощ" подсказва ми
виновна благодарност, че ме има.

В спокойното му равномерно дишане
отдъхвам облекчено и заспивам.
Поредната неслучила се вечер
погледна с укор и отмина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Руми страхотно реален и истински стих написан по най добрия начин!Пожелавам ти никога -никога да не са самотни вечерите и дните ти!Прегръщам те силно и те поздравявам с цялото си сърце!
  • Мисля, че този филм го гледат 90 % от жените всяка вечер.Надежда...Светва...Мъждука...Угасва...Примирение...

    Улучи ме в сърцето с този хубав стих...
  • Възхитена съм Руми!!! От чисто прозаични неща успяваш да направиш поезия!!!

  • Страхотно!!! Поздрави! Повече случили се вечери ти желая
  • Не ми остава друго освен да се присъединя към тези, които казват "браво". И на мен много ми хареса!