Посей надежда, като жито
Посей надежда, като жито.
Бъди добър стопанин.
На нивата.
Пък после имай уражай.
Макар и с напукани ръце.
Обичай нивата си.
Ти човеко.
Така ще имаш хляб.
Любим и скъп.
Докато смъртта издебне
ни подмолно
и осъди на забрава
всички.
Стопанин, нива, време.
А утре?
Друг стопанин ще жъне
свойта нива.
Надежда любовна ще покълне.
Животът ще пребъде.
Вечно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Спасова Все права защищены
