LYCKI (Росица) LYCKI (Росица)
68
10 авг. 2006 г., 09:46

Повиках те

136 0 26

Повиках те защото там -
в душата ми роди се като вик
и ето ме, протягам свойта длан,
за да усетиш порива ми тих.


Дохождай в залеза, в зората,
дохождай в мислите, в съня!
Дохождай всеки миг, когато
за тебе цялата горя.


Прегърнали душите си без свян
да следваме лъча на светлината,
та нашия любовен плам
да слеем с цветовете на дъгата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • hubavka (Жана Китова)
    hubavka (Жана Китова)
    Прекрасно стихотворение! Истински влюбена си, Лъки! Поздравления!
  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Това е прекрасно.Браво на теб!Чиста лъчиста любов...
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Много нежен,ефирен стих.
    Невероятно леко се излива.
    Усеща се порива ти тих.
    А чувството,то чак прелива.

    Възхищавам се на кратки стихове
    изказали толкова ясно чувствата.

    Поздрав и усмивка Роси
  • fantagero (Мария)
    fantagero (Мария)
    Браво,браво,браво!Сърцето ти прелива от любов!Прекрасно е!
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Кой, кого и как повика?
    Туй ще си остане тайна,
    но, че сме с теб прилика,
    няма да е мисъл крайна...

    Порив буен, с вопъл тих
    пазят зорко тишината
    и в общуване чрез стих,
    се преражда ведрината.

    Вихърът на любовта, засмян
    е зора за двама - бяла,
    затова че в него свян
    ни държи в обич цяла.