2 сент. 2006 г., 11:51

Познавам те - добър и скромен

128 0 14

Lycki & Mojsei


Познавам те - добър и скромен,
но блика в душата студ,
защото онзи спомен
нахлува, но вече като луд.


Затуй бушуват сетивата,
а чувствата сивеят
и чезне в сянка добротата -
душите ни в страх немеят.


Сиротната душа блуждае -
дъх леден носи й морето,
а тя примира и ридае,
защото дави се детето.


Не знаех, че разлъка
душите притъпява
чрез бликащата мъка…
Какво ли отстоява?


С изстръпнала душица
посрещам всеки следващ ден -
търся бистрата водица,
която бликаше у мен.


Виж поредната сълзица -
тя за тебе вечно плаче,
но скътала е искрица
с надежда на сираче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много хубав стих...
    ,,С изстръпнала душица
    посрещам всеки следващ ден -
    търся бистрата водица,
    която бликаше у мен.


    Виж поредната сълзица -
    тя за тебе вечно плаче,
    но скътала е искрица
    с надежда на сираче."
    ПОЗДРАВ4Е И МНОГО УСМИВКИ от мен

  • Поздрави,Роси и Валери!Много е важно да има искрица надежда,та дори и на сираче.Понякога само тя ни остава.
  • Здравей, Марина! Добре дошла!
    Усмивките са навреме. Ще свършат чудесна работа. Благодаря ти и от името на Лъки!
    Поздрав!
  • Какви са Лъки, тез признания,
    които правиш с Романтичната душа-
    сега разбирам, че терзания
    ще трябва в тебе да руша?!
  • Стопли душата на поета
    с прегръдка нежна в нощта.
    Сълзица бистра,след това-надежда
    и ще пребъде любовта!
    Поздрави!