Позволи ми
По-нежен от пролетна, майска роса,
по-топъл от летен, слънчев лъч,
погалваш ме със твойта светлина
усмихнат, ведър, безгрижен...
В душата твоя, допусни ме да пристъпя,
да вляза бавно и пред теб да коленича.
С целувка гореща сърцето да възкръсне,
позволи му да разцъфне и да те обича.
Докосваш ме леко, небрежно дори,
без дъх ме оставяш горяща в плам.
Прикривам пожара в своите гърди!
Не разбираш ли? До болка си желан!
Позволи ми да ти покажа своята обич,
несподелена, неразумна, безпътна...
И когато отново протегнеш ръка,
нека почувствам без страх любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
