27 авг. 2006 г., 18:32

Празен свят

89 0 10
Умиращи звезди гледат те безмълвно. Тиха нощ превръща всичко в сън. Болката безкрайна убива всичко вън. Магията позната разсейва своята мъгла. Тишина… Безсилен ропот, Думи на тъга, Обсебват пак сърцето и убиват изнемощялата душа. Странен поглед и жест. Всичко свърши. Няма път назад. Ден и нощ сливат се в тъга. Мрак безкраен облечен в самота. Светът е свит в много суета. Слабост ли е да обичаш в този празен свят на самота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Етчи, благодаря за дозата оптимизъм и добрите думи. Много често се чувствам така. Не си ли се чувствала и ти така? Когато някоя вечер си сама гледаш луната, а в сърцето ти е празно и има много болка, която те измъчва.А докато ти страдаш мълчешком този, който те е наранил пирува. Затова е болката. Защото ме изпълваше и не можех да извикам достатъчно силно, за да си отиде.
  • Благодаря ти писателче. Честно казано му куца нещо на това стихче и ще трябва да го преработя. После ще видим дали съм разбрала какво. Ще помисля върху цитатите.
  • Ама го написах грамотно! Извинявам се!
  • Защо толкова тъга и мъка има в стиха.
    Знай,винаги има надежда скрита в ноща.
    Погледни сърцето си то трепетно пърха.
    Виж във душата си-за живот тя се връща.

    Поздрав и усмивка
  • Помисли, моля, върху:
    цитат:
    "...Умиращи звезди гледат те безмълвно"-?
    цитат:
    "...Обсебват пак сърцето и убиват изнемощялата душа"-?
    цитат:
    "...Слабост ли е да обичаш в този празен свят на самота"-?