Празни дни
Денят е розов или блед,
немирен, неспокоен.
Все същия, един и същ,
пак розов и пак блед.
Студено е но не умирам -
кръгозор тъй ням и плах
и всеки в тях се взира.
Какво ли иска, какво ли взима?
Само студ и само студ,
и в студа изгрява плам,
но плам обречен на смърт
от този гняв, от тази скръб.
Неволно дните си прелитат,
а прозорецът е пуст
и няма ехо, и няма глъч,
и няма нищо... просто нищо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Възкръснал Все права защищены
