Преболях те...
Ето - пак ме убоде отляво,
сякаш с малка и тънка игла.
Хвърли дума, по-тежка от камък -
много силно от тебе боля.
Преболях те... и нося в ръцете си
свойта обич във думата прошка -
искам с нея да сложа в сърцето ти
наколко малко и тежки въпроса.
Защо така наказваш любовта
със студ и безразличие в очите
и с думите, изречени в яда,
доверието в съмнение обличаш?
Нима страха си криеш в своеволието
да чувстваш как вътре в мене болиш,
от безлюбов и студ, а сърцето ми после
да питаш, от обич дали ще прости?
Да... Сама преболявам, прощавам, разбирам
после болката вграждам във стих...
Прочети ми тъгата... Дано да обичаш
се научиш от скритото в нея "Простих!"
сякаш с малка и тънка игла.
Хвърли дума, по-тежка от камък -
много силно от тебе боля.
Преболях те... и нося в ръцете си
свойта обич във думата прошка -
искам с нея да сложа в сърцето ти
наколко малко и тежки въпроса.
Защо така наказваш любовта
със студ и безразличие в очите
и с думите, изречени в яда,
доверието в съмнение обличаш?
Нима страха си криеш в своеволието
да чувстваш как вътре в мене болиш,
от безлюбов и студ, а сърцето ми после
да питаш, от обич дали ще прости?
Да... Сама преболявам, прощавам, разбирам
после болката вграждам във стих...
Прочети ми тъгата... Дано да обичаш
се научиш от скритото в нея "Простих!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бистра Малинова Все права защищены
