16 авг. 2006 г., 17:14

Пречистване

162 0 24
След зима снежна зеленее пролет.
Ледът топи забравените истини.
Помежду си пак строим мостове
от старите разлистени излишъци.
Вървя и дишам аромат на ниви.
Топъл дъжд, мъртвородени листи.
В краката ми тъгата пак е сива.
С плашещ стон животът ме пречиства.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив стих!
  • Пречистването винаги боли, Найдене. И след него боли, но вече можеш да дишаш аромата на нивите и най-вече, да го разпознаваш сред хилядите други аромати... Стихът ти, ми е много близък. Благодаря ти!
    ПП: А излишъците са нужни. По - нужни от всякога.

    Поздрав!
  • Хубаво! Мъдро и истинско!
  • Текстът е сериозен. В цялата полифония на поетичния анализ издържа критика. Последният стих в логическо отношение може да се изтълкува успешно от гледна точка на катарзиса на времето, но така, както е представен срива цялата логичаска конструкция.
    Поздрав!
  • Тъжен, но пречистен, със сетива и надежда за предстоящото и истински красивото продължаваш пътя си. Харесах стиха ти. Поздрав!