5 авг. 2006 г., 19:35

Прекършени криле

116 0 10
Прекършени криле Весела Кънчева Летях високо и свободно в Небето- Защото крила да летя ми даде Любовта. Безброй стрели забиваха се в мен- Но да прекършат не успяха моя блян. Макар прободена с безброй Стрели Аз пак летях дори и трудно В небесата. Но щом заби в мен стрелата си и Ти- В тоз миг замря прободеното ми Сърце. Душата ми въздъхна с болка глухо- И полетях надолу към земята бързо... Простреляна не можех повече аз да летя- Прекършени от теб самия бяха моите крила. Лежеше на асфалта птица с пречупени криле- И само погледът й тъжен в небето още беше устремен. 21.04.2006г. София, България

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много интересно Веси!

    Джей,почти перфект! Понякога "във" помага за запазване /не за спазване/ на ритъма, но ти ги знаеш тези неща, ти си вряла и кипяла -
    -със шепота на утринния зов,
    безмълвен, някога суров,
    ти търсиш нежно здрача
    и винаги потъваш в него.
    Но не да се удавиш, а...събудиш!

    Това за теб.

    Но когато нещо ври и прекипи, има опасност от прозаичното "Загори-тенджера"!

    благо и истинско
  • Прободена от любовта...Прекършените криле зарастват някога, но допира на стрелата се помни. Поздравявам те, Веси.
  • Благодаря ви, приятели1
  • Така е!
    "Макар прободена с безброй
    Стрели
    Аз пак летях дори и трудно
    В небесата.

    Но щом заби в мен стрелата си
    и Ти-
    В тоз миг замря прободеното ми
    Сърце."
    Сърцето е ранимо от най близките до него!
    И аз те поздравявам!
  • Много хубаво описваш болката. Силно е, Веси!