Приижда есен
Повея вятър, падат листи.
Приижда есен златокоса,
а лятото си тръгва. Нека си отива...
Сеячът семената ще посее!
Вятърът до късно ще се скита,
навярно молитвенни ще бъдат думите,
които ще прошепне на полето!
Дъждът след него с песенните капки,
зърната ще приспи в земята!
Слана ще заслани тревите и цветята...
Ще гледам сивото небе,
и ще приижда есента
не ще се спре...
На скута ми едно листо,
ще кацне, като птиче
усмихнато във жълто...
Ще бъдат есенните листопади,
и тъжни...и красиви!
Ще тръгнат птиците нанякъде,
събрани на ята в небето...
А на длантта ми птица бяла, ще се сгуши!
За нея ще измоля...да остане!
Душата ми подслон за нея,
сърцето ми храна, да бъде!
Ще бъде есен! Знам, но приютена
от обичтта ми, ще пее птицата на моята длан!
И аз ще пея! Със песента си, на всички птици
ще раздам по малко топлина...
Тогава, нека дойде зима!
Ще бъде бяла и красива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джейни Тод Все права защищены
Поздрави!
