Приказно
Ти спинкай мъничко детенце,
а аз ще ти разкажа:
В дън горите тилилейски и омайни,
ехото шептеше приказка една...
във дълбоки дебри се спотайват тайни
за тъжен царски син, за любовта.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
В гората той на лов отишъл
след час видял една сърна,
без дъх останал от създанието красиво,
не опънал лък, ни тетива.
Погледнал я в очите черни,
съзрял там толкоз доброта.
И сякаш тя не се страхувала от него,
отпуснала се кротко в зелената трева.
Видял той мъничко сърненце
да се сгушва в дългата снага.
Кой бе създал тази грация и красота?
Стрела в сърцето му забола се тогава
и мира му не давала дори сега.
Макар и царски син, той бил отчаян,
уви, царкинята, беряла душа.
Приседнал до кобилата и с глас заплакал,
че кръв му трябвало от младата сърна.
Не усетил той погалването с муцунка, нежно,
но тих гласец дочул едва.
Иди си, млади момко, не тъжи,
биле ще намериш да спасиш изгората.
Любимата в жертва ти принесе,
живота в нас да пощадиш.
Изтръгнал се от унес, той
помислил, че заспал е и бълнувал.
Огледал се - кобилата пасяла кротко отстрани,
а от сърната нямало и помен.
Той станал да си ходи и тогава,
видял до чантата си стрък зелен.
Животворната вода на капчици блестяла
прибрал го той, объркан и смутен.
Побързал и отнесъл го в двореца,
наквасил той пресъхналата и уста.
Животът бавно разцъфтял отново,
завърнала се от прегръдка със смъртта.
След години минали с царкинята
поседнали на същата онази планина,
а млад елен преминал там наблизо,
погледнал ги в очите и кимнал им с рога.
Така шепти тоз вятър чудодеен,
погалва с нежен бриз тази мъничка глава.
Разказва приказка една...
Ти спинкай, мъничко детенце
и феи нека бдят над теб в нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
Браво!!!