Приказно
Водата притихна,
засвири щурче,
замлъкна тревата,
засмя се дете.
изгрява дъгата,
в дъжд от цветя.
Нашепва тревата...
прегръщам нощта.
И само луната
в бездънния свод,
намигна ми кротко
с воал от любов.
Отключих душата,
разтворих ръце,
захвърлих тъгата -
засмя се сърце.
През буйния огън
прекрачих в нощта.
Еднорога, аз търсих
и фея добра.
В галоп полетяхме
сред буйна трева:
препуснахме диво
в нощта към деня.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
