Приятелко
Приятелко,
Зъбати бяха моите химери, но упорито ги догонвах…
…..
Като дърваря мълчалив събарях немаркирани дървета.
Затискаха ме клоните, но даже вопъл не проронвах.,
от пот слепеещ, цепениците пренасях- огньове палих за сърцето.
Като стопанин чакащ гости премитах празнотата
и паяжини най-усърдно чистих по стените голи
нарязвах хляб, наточвах вино от мазата,
и вкусната чорба оставях да мърмори…
Във тази тишина, която бе по-прегракнала от вик на улулица,
Не се докосна никой (даже аз) до късната вечеря
Остана пълна (с ухание на чубрица) и твоята паница
Тогава… чак тогава успях гласът ти да намеря….
……
И беше страстна тази топлина която
уют предлагаше във хижата на тишината!<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Динински Все права защищены
