Приятелско
Приятелю, приятелю, защо се лъжем,
че се докосваме невинно, по приятелски?
Страх те е все пак, знам, да не би да се обвържем,
не ми пробутвай, моля те, поглед монашески.
Та аз не съм дете, по-малко монахиня
и не искам вечната безпрекословна вярност.
Позволи да те прегърна под натежалата смокиня,
тази нощ е наша, сподели я в солидарност.
Слънцето го няма, то няма да ни пречи,
да търси отражение в очите и ръцете ни.
Нека влезем вътре, пусни дебелите завеси,
ако ли не - ще ни прикрият клоните преплетени.
Приятелю, приятелю, далече сме и пак тъй близко,
не искай щастие, щом поне нощта я има.
Със слънцето ще тръгна, забравила за всичко,
уви, мигът ни споделен отмина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Тодорова Все права защищены
Благодаря ви за коментарите. Поздрави!
