14 апр. 2006 г., 00:22

Признавам си

110 0 0
Не искам да ми казваш, че ме разбираш, това неможе с думи да се разбере, не искам без отговор да ме оставяш, тишината не те кара да забравяш, не искам и с думи да ми се кълнеш, опитай се просто да ме разбереш. Нямам сили да продължавам така, безмълвна да те обичам сама, искам да разбереш - не че си играя или, че слагам края, разбери крадец на всичко свято в мене си. Ще ти споделя, ако искаш, дори ще ти разкажа, какво е да те обичам, и как това малко ми тежи, как бавно ме убива празнотата в твоите очи. В живота тайните са много, и за мене най-голяма беше любовта, недей да ме съдиш строго, признах си вече и пред теб и пред света, вече съм свободна, не ме е страх от теб и любовта, загърбих перфектната лъжа, продължавам да обичам, но вече не се срамувам от това, любов, значи - истина,мечта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Манчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии