Прокудена
Прокудена, изстиваща във тъмнината,
забравена, пропъдена сама,
далеч от теб- ридае ми душата,
далеч от тук- оставена в тъма.
Сърцета къса се от болка,
ден и нощ не спира да кърви.
Умира бавно, та нали поредна бройка
е било във твоите очи?!
Загивам тихо, безутешно
с твоя образ в моите мечти.
Притихвам бавно, без надежда,
а ножът в раната стои...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дари Все права защищены
