Пролет
95
0
2
В море зелена безграничност
се къпе пролетна роса
и рее се във цветна лудост
глухарчената красота.
В тихия баезкрай се смее
нюанс на лъчисто жълтурче,
а лудият синчец мечтае,
разнежен от топлото слънце.
В поляни тревисто безумство
растат клонисти великани,
целувката на вятъра лениво
листата им люлее и шепти.
В гнездо от сливов цвят
синигери сгушени пеят
за живия пролетен свят
и полъха на дива прелест.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирена Тодорова Все права защищены
