14 апр. 2005 г., 17:45

Променям се

129 0 0
 

Със писък приключи тоз тежък двубой.
Да скитам по пътища чужди аз спирам,
безпомощен поглед отправила-КОЙ
с горчивата глътка от вино изтривам.

В прахта ще заровя робско имане
от моите сълзи и мъртви мечти
и плоча надгробна над тях ще остане
венец от разперени, черни бодли.

Захвърлила старата своя одежда,
потъвам в река от чисти сълзи
и, молейки Бога с гореща надежда,
посрещам аз изгрева с други очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии