5 февр. 2006 г., 23:03

Пронизвай ме, ветре

179 0 16
Пак прониза ме, ветре, със свойте стрели,
останах без дъх и с душа оголяла.
Изпих те от устните си...небето кърви,
че отне ми мечтата последна, макар остаряла.

Бъди ми кръст, съдба и пътека,
да бродя из чужди души,
не ми е нужна ни топла ръка, ни утеха,
веч никой за мен не тъжи.

Уморих се от влакове празни и сиви,
уморих се от полети с бледо хвърчило...
не сънувам конете с вълшебните гриви,
само следвам очите си, които бягат от моето минало.

След мен ще останат навярно следи,
но водата пясъка бързо отмива.
Пронизвай ме, ветре, нека боли -
така ще знам, че още съм жива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • smile
  • Уморих се от влакове празни и сиви,
    уморих се от полети с бледо хвърчило...
    не сънувам конете с вълшебните гриви,
    само следвам очите си, които бягат от моето минало....много ми харесва!Поздрави
  • Толкова истинско и с чувство, отдавна не бях чела нещо което да ме впечатли и заинтригува .
  • "само следвам очите си, които бягат от моето минало." това бягство е безмислено миналото ни е част от нас,а от себе си не можеш да избягаш .. иначе стиха е великолепен .. по-добре не знам как може да се опише това .. поздравлвния ...края е често повтаряна истина ,поне за мен е истина .. браво ..
  • След мен ще останат навярно следи,
    но водата пясъка бързо отмива.
    Пронизвай ме, ветре, нека боли -
    така ще знам, че още съм жива...

    Вятърът-и аз често пиша за него.Много е добро написаното тук поне за мен,поздравления!!!