Прошка
Не, аз не искам страдание, милост,
не искам протегната за помощ ръка.
Аз не ще искам и твоята низост,
аз искам само да знам как да простя.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Да простя на себе си искам,
на моите: сърце, душа, съвестта,
и милост от тях ще поискам,
прощавам и прошка от тях... самота.
Разбирам и зная, и мога,
пред теб склонил мирно глава,
за прошка сега те моля.
Извинявай, от сърце и душа!
Толкова време отмина,
отмина и мъка, тъга,
самотата и тя си отиде,
болката бавно умря.
Приятелство от теб вече не искам,
само достойните искат това.
Аз сгреших и сега прошка ти искам,
прошка за моите постъпки, слова.
Приятелю, обичам те толкова много,
сълзите потичат леко сега.
Боли ме, боли ме толкова много,
защото загубих свойта звезда.
Във тебе, във тебе загубих
майка, баща, брат и сестра.
Във тебе аз всичко загубих,
за мене ти беше света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Джамбов Все права защищены
