Прости ми!
Прости ми, обич моя!
Аз не исках, да всявам в теб тъга!
Защо не премълчах, защо допуснах
и в мен да се загнезди тя?
Отърсих се от своите грешки,
измих в сълзите си нощта!
В смехът ти чух камбанки звънки,
и се надсмях над ревността!
Не искам никакви съмнения
да затъмяват моят ден!
Отново грейнаха мечтания
и пак денят бе окрилен!
Пак в мислите слънца изгряха,
разпръснали в душата ми лъчи,
които светлина съзряха
във чистите и искрени мечти!
Аз не исках, да всявам в теб тъга!
Защо не премълчах, защо допуснах
и в мен да се загнезди тя?
Отърсих се от своите грешки,
измих в сълзите си нощта!
В смехът ти чух камбанки звънки,
и се надсмях над ревността!
Не искам никакви съмнения
да затъмяват моят ден!
Отново грейнаха мечтания
и пак денят бе окрилен!
Пак в мислите слънца изгряха,
разпръснали в душата ми лъчи,
които светлина съзряха
във чистите и искрени мечти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джейни Тод Все права защищены
