ПРОСЪНИЦИ
Просъници
Страхове непрестанно обтягам,
плетеници плета бледосини,
сред косите на мрака полягам,
и политам в потайни градини...
...С уморено лице-раковина,
упоено от сладка омара,
звездоброец с криле от рубини,
с тънкострунна любовна китара
ме примамва...И ето, пристигам
във градините приказни с птици.
С водораслови мигли примига
сребролика, крайморска звездица.
И ухае на мирта...Примирам
от наслада с очи овлажнели.
Корморани прорязват ефира
и извиват фалцетови трели.
От безкрая внезапно се ражда
вероломна вълна и се киска.
Помогнете...Умирам от жажда,
да потъна в морето не искам...
...На талази в душата просънна,
се разклащат въздушните кули,
и не мога в тъгата бездънна
да се будя щастлива през юли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Райкова Все права защищены
Огтличен от мен! Прелестен свят.
