ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Като изтичащ през пръстите пясък
времето бавно се сипе в нозете ми.
Като далечен загадъчен крясък,
скука заспива в ръцете ни.
А слънцето бавно умира
и усещам как губя зората,
и магията някъде спира,
и се пропива с тягост душата.
Когато в очите се взирам
и ями заместват звездите горещи,
тогава усещам, умирам,
и камък пак имам насреща.
Тогава със мисъл заспивам
за пясъчен стъклен часовник,
и човекът във него зазидан,
орисан да бъде вечен бунтовник.
И често когато погледна
в ръцете си бледно застинали,
съзирам пустиня безмерна
и пътеки със пясък засипани.
И надежда, часовник наново ще почне
да отбройва чуждите дни и отблясъци,
за да потъне сърцето спокойно тогава
в самотата на вечните плаващи пясъци.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Поля Георгиева Все права защищены
