Пясъчно човече 2
Искам да кажа,че стихотворението не съм го писала аз,а Катебате.:)Много и благодаря,че така е доразвила и усавършенствала идеята ми!:)
Самотно пясъчно човече
скита се отдавна по света.
Безбройни дни само е вече,
не помни даже от кога.
Сърцето му голямо е-вселена,
то свойта болка там събира,
от това,че му е отредено
всеки ден по малко да умира.
Свойте песъчинки то раздава,
човечето не е само така.
От себе си частици подарява
на най-самотните сърца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ади Василиева Все права защищены
