Първи сняг
Моя обич, честит първи сняг.
Във вълшебства не вярваш. Тогава!
Приеми белотата за знак
на начало, което да дава
на разбития път, на калта,
на нещата, които умират,
чистота, чистота, чистота...
Моя обич, повярвай в това!
Тъмнооката толкова плака.
Цяла есен. Звезда след звезда
се отронваха, пълнеха мрака.
Разпиля светла мъка нощта.
Но разумни сме. Кой ще признае,
че са светли - за тъмни неща?
С изненада открих, че така е.
Щом нощта, за да смае света,
е прерязала своите вени.
Белота, белота, белота.
Заваля. Тези странни промени...
Стига мисли за кишата пак!
Моя обич, честит първи сняг!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Михайлова Все права защищены
