Ранена вълчица
Вой към сивото, нощно небе...
Тишината на глътки изпита.
Нараненото, диво сърце
по следите на болката скита.
Огън жълт във очите гори.
Свещи гаснат в мъглата от сълзи.
Тя е силна, но...много боли
и ще вие - самотна и бърза.
В най - потайния кът на нощта,
ще притвори очи изтерзани.
Всяка силна вълчица сама
ближе в тъмното своите рани
и се влачи по росни треви,
дива ярост кръвта подлудява.
Във плътта и пулсира, крещи
болка в много висока октава.
Този звук стига звездната вис,
Господ горе за миг се втрещява
и животното - жив антихрист
в този миг даже Той съжалява.
Вой към сивото, нощно небе.
Тишината на глътки изпита.
Ще ти мине, нещастно сърце,
но за него ти вече не питай!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геолина Стефанова Все права защищены
