26 февр. 2006 г., 23:22

"Равносметка"

133 0 4
Аз винаги съм търсила закрила и сляпо съм се вричала в мечти. Дори любов да не бях открила всеки длъжен е напред да продължи. Аз винаги съм вярвала в съдбата и искала съм винаги едно- ако срещнати сме ние от земята, нека раздели ни тя с добро. Вярвам,че доброто е нищожно малко в сравнение със всичките злини.... И питам се:"Това не е ли жалко?" Как иска ми се да не тръгваш ти......

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии