8 июн. 2006 г., 11:50

РАЗДЯЛАТА

322 0 50

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Посветено на всички от сайта,

защото през изминалото  време бяхте  много скъпи  за мен           

ХОРА!!!!

 

РАЗДЯЛАТА


Снегът завинаги ще падне

над пустощните равнини;

съзнанието мрак ще грабне

и страшно ще ни заболи.


И времето ще пъпли бавно

със тежък изтормозен ход;

и всичко ще бледнее равно

в изсхъващ неоткъснат плод.


Вървя напред, но ти оставаш

сега прониква в мен нощта;

във сивите полета хладни -

ръцете ни отдръпват се едва.


И топлината в наш’те длани

смразена гасне в тишина;

със примирение ще отминава

последен поглед отмалял в тъга.


Студът сковава ми крилата;

със кръв облива ги дори;

стена строя аз до стената -

зазиждам своите мечти.


Вървя аз може би назад -

на път със себе си ще тръгна;

ще влача тежко своят мрак

и вярвам, че отново ще те зърна.


Сега стоя изправена пред края

и с мъка гледам през мъгла -

че в края ражда се начало

на нова истинска съдба.


Поглеждам теб и сякаш зная,

че всичко ще се промени -

тъй нужно е да видиш края

през моят поглед – с твоите очи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силва Тенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно стихотворение! Много силни чувства!
  • Силве,прекрасно е!
  • Хубав стих!
    Поздрав Силве!
    Пътят е важен, но не бива да мъкнем мрака със себе си, а ако може да излезем от него, за да продължим!
    Щастливи дни ти желая
  • ....Вървя аз може би назад -
    на път със себе си ще тръгна;
    ще влача тежко своят мрак
    и вярвам, че отново ще те зърна...

    Вярвай! 6!
  • "Загубеното време!
    За него ли ме питате?
    За него ронят сълзи
    в недрата сталактитите!
    Видели го моряци
    в страна, Аборигения -
    спокойно се разхождало
    в гора... от намерения!"

    Г. Константинов