13 мая 2006 г., 00:26

РАЗМИНАВАНЕ

137 0 18
Не ме допусна в своя свят. Защо?
Какво ли можех да открадна?
Сънят ти ли - от другата обсебен,
или денят - с приятел споделен?

Това за мен е много малко!
Сърцето ти желала бих да взема,
но кражбата - това е нещо жалко;
Любов спечелена, а не дарена!

Насила обичта ти не желая.
А бих я взела като летен дъжд,
както земята жадна, упоена,
за да роди красиво чувство изведнъж.


Но твоето сърце е тъй студено,
вратата е затворена. Уви!
Ще скрия сълзи в шепите полека,
ще продължа напред - дано да не боли!

В душата ще остане скрита рана.
И след много, много снегове,
когато сам останеш, ще усетиш -
обрулен е светът от ветрове.


Тогава може би ще се обадиш
и ще попиташ как, какво, с кого,
а аз ще открехна лекичко вратата
и ще ти кажа: "Било е за добро".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Романтична душа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ДА МИЛИ МОИ НОВИ ПРИЯТЕЛИ!ТЪГАТА Е В ОСНОВАТА НО НАКРАЯ ВИНАГИ ЗАВЪРШВАМ С НАДЕЖДА!!! И ТЯ Е НАИСТИНА В СЪРЦЕТО МИ! Обичам ви!!!
  • "Било е за добро"
    Поздрав!
  • Хубаво е!!!
  • Насила обичта ти не желая.
    А бих я взела като летен дъжд,
    както земята жадна, упоена,
    за да роди красиво чувство изведнъж

    Много ми хареса,Петя! Поздрав!
  • Много е хубаво, ...и тъжно.