Разпиляно
Частици светлина прозират в мен-
сърцето ми от пепел отразяват
и хилядите невъзможни истини
в лъжа греховна претопяват.
...Пак блестиш ,
във мен сияеш ,
грееш , светиш и мечтаеш ....
Какво си ти ?!
Защо така във мен блуждаеш ?!
Ти поривът си за живот ,
за радост ,
болка
и раздяла ;
ти всичко си във мен ... прости -
мисълта ми май е разпиляна .
Не мога с длан да те докосна,
не мога с устни да те вкуся,
в сълзи не ще те аз окъпя
и пак оставaш във съня ми .
Във него винаги те имам-
прегръщам те , целувам ,милвам
и ти щастлив си ,че си роб
на моето любовно иго .
А сутрин слънцето жестоко
прорязва тялото несъвършено
напомняики ми то,горкото,
че ти си блян ,а аз умирам,
защото всеки един миг ,
във които знам, че тeб те няма
душата ми угасва с вик
обладана от измама ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Иванова Все права защищены
6!!!
