Реалност
И последната скрита сълза се отрони
и последния миг пропилях...
Тичах, сякаш вятъра гоних.
Да те стигна дори не успях!
Гледах скрита, там отдалече,
как живееш живота красив.
Не откривах и миг, даже вече
не мечтаех да бъдеш до мен.
Ти погледна очите ми тъжни,
като принца от приказка бе.
И ръката си топла подаде,
стопли моето крехко сърце.
Като птица разтворих криле,
като славей запя в мен душата.
Туй огромно просторно небе,
беше малко за мен на земята.
и последния миг пропилях...
Тичах, сякаш вятъра гоних.
Да те стигна дори не успях!
Гледах скрита, там отдалече,
как живееш живота красив.
Не откривах и миг, даже вече
не мечтаех да бъдеш до мен.
Ти погледна очите ми тъжни,
като принца от приказка бе.
И ръката си топла подаде,
стопли моето крехко сърце.
Като птица разтворих криле,
като славей запя в мен душата.
Туй огромно просторно небе,
беше малко за мен на земята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Иванова Все права защищены
