Реалност
Надянах маската студена.
В душата хвърлих безразличие.
От силни чувства изгорена.
И бореща се със двуличие.
Размиват се картини нежни.
Убягват думички красиви.
Дните свършиха... чудесните...
сега са мрачни, мълчаливи.
Ръка протягам аз към тебе,
последна ласка ти дарявам.
В очите твои се оглеждам
и тихо се отдалечавам.
Не ще да бъда вече онзи,
когото всичките познават.
Ще съм един човек без спомен,
поглеждат ме... и отминават.
В душата хвърлих безразличие.
От силни чувства изгорена.
И бореща се със двуличие.
Размиват се картини нежни.
Убягват думички красиви.
Дните свършиха... чудесните...
сега са мрачни, мълчаливи.
Ръка протягам аз към тебе,
последна ласка ти дарявам.
В очите твои се оглеждам
и тихо се отдалечавам.
Не ще да бъда вече онзи,
когото всичките познават.
Ще съм един човек без спомен,
поглеждат ме... и отминават.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
