14 авг. 2006 г., 11:12

Реквием

139 0 18

Животът ми низ от несгоди е.
Сизифовско трудно придвижване.
Бих казала - живот не е,
а някакво подобие.
Не е ли време вече за "Довиждане"?
Достатъчно, живот.
Надлъгвахме се -
нямам сили вече за преструване.
Ти победи и се отдръпвам.
Но усмихни ми се,
поне веднъж...
сега, когато се сбогуваме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, хубав и силен стих, но ти е рано за отдръпване! Никъде няма да ходиш, тук ще стоиш!
  • хубаво, мъдро, истинско!
  • Силен стих , Мая! Браво!
  • Поела си Сизифовия камък,
    не спирай,горе ще го изкачиш!
    И...е рано за "Довиждане"!
    Браво,Майче!
  • Сизифовско трудно придвижване.

    Въпросния е вярвал в това, което прави. Твоята лирическа героиня съзнателно или не, е оприличена с него... Думата
    "Довиждане" не се вписва в творбата. Смени я с "До утре"