Ретроспекция
С думите обичам да жонглирам.
Хвърлям ги на листа безразборно.
Нареждат се сами, не ги подбирам -
ту весели, щастливи, ту минорни.
Научих някога в училищния двор
това, което в клас не преподават.
Фалшиво пеех, търсех всеки спор,
а после спорех сам, до полудяване.
"Обичам те!" нашепвах лекомислено.
В изгаряща любов - безмълвен бях.
И срутваха се кулите измислени,
които нощем с всеки сън градях.
Като психар ридаех мълчешком,
а после нови, бурни приключения.
След тях отново болка, студ и стон
с успокоителното - Ще го преживея!
И преживявах болки и любови.
Загърбвах пътища, безлични дни.
В щастие, безплодност и отрови
редяха думите пореден стих.
Жонглирам днес над бялата хартия.
Думите подскачат с безразличие.
Ще сложа точка... И ще го изтрия.
Ще отпътува с мен след време...
В нищото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Найден Найденов Все права защищены
