Ръцете ти са вятър. Летен.
Ръцете ти са вятър. Летен.
Задъхан, топъл, пълен с дъх на цвете
на горска билка...Есен
в очите ми назрява... Духа хладно
от сивото небе, подгизнало от птици...
Навярно жерави...Отплуват надалече,
поели път, със това последно лято...
Във което, ти си топлината.
И нежност, слънце...И тревата
красива, сякаш от коприна
до която се докоснах...
Иде зима.
Във която ще замръзна. Със усмивка
ще се вледеня, но това не бива да е тъжно.
Защото помня, колко нежна
милувка бе, когато ме прегърна.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
