6 авг. 2005 г., 16:55

С мирис на сълзи

289 0 6
Тихи стъпки, само шум от разбита
душа,
хладен полъх и мирис на самота.
Чаша болка и глътка сълзи -
кристален поглед ме порази.

Видение страшно, безплътна тъга,
горчиви думи изрича смъртта,
оставила тихо свойта следа
върху твоето тяло и твойта душа.

Гарван бавно разтваря крила
и своята песен пее едва.
Вятър рисува сенки в ноща,
луната потъва в тишина.

Тъжен дъжд вали над града,
безмълвно стене в мене сръбтта.
Безсилие лудо обзема плътта -
пленник жалък е то на смъртта.

Нима това бе животът за теб,
нима всичко от днес ще е лед?
Кажи ми как да погледна напред
когато частичка от мен остана със теб! На татко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анонимка Все права защищены

Комментарии

Комментарии