С Н Е Ж И Н К А
Снежинка
на Румен Ченков – “кумеца”, със благодарност!
На разходка в гората, снежна и бяла,
душата ми тъжна, от красота е замряла,
вървях сред дървета, голи и сиви,
край бели полета, тихи - сънливи!
Както крачех, видях аз Cнежинка,
такава свенлива, кротка, саминка
седеше на клонче, нежна, засмяна,
като Снежна Царица в бяла премяна!
- Еx, мила Cнежинке, как очите ми радваш,
мъничка - бляскава, от небето ли падаш?
Такава голяма като теб не съм виждал,
макар, че снежинки съм хиляди срещал!
- БОГ ли те прати, да ми стоплиш душата,
за да не ходя аз тъжен, по снега в гората?
Тя се усмихна, със "оченце" ми смигна,
и прегърнала вятъра, подскочи, политна!
- Хей Ветре - скитнико, защо я грабна,
накъде я понесе и коварно откраднaл,
задуха от нищото през гора и поле?
Сбогом Снежинке, моя сестрице бедна,
Бог те изпрати, и пак Бог си те взе!
. . .
Ivaylo Atanassov
18.01.2006 (02.10ч.)
Senftenberg - Germany
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Атанасов Все права защищены
