10 июн. 2004 г., 15:30

Сама

187 0 2
В пустиня от пепел и кал светът ме превърна без жал. Парче по парче,невидял, разкъса душата ми цяла. Сега нито ям,нито спя, кажи ми - защо съм сама? Каква непрогледна тъма... Животът се свърши...Ура!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Определено има потенциал в тази тъга ,но и определено ми допада така изразеното познато чувство,така че продължавай в същия дух,успех
  • Определено има потенциал в тази тъга ,но и определено ми допада така изразеното познато чувство,така че продължавай в същия дух,успех