Сама
Сама<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Пак сама
без приятели и без душа.
Стоя във слънчевия ден
у дома
отново сама.
За мен се никой не сеща.
Стоя сама
огряна от топлото слънце
и плача.
Това е удар по личността –
да те оставят всички сама,
а ти да се чудиш на своята
самота.
Толкова ли съм зла,
та никой не ми се обажда?
Отново сама стоя
и мисля за безкрая на света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Все права защищены
