Сама
***
Да съм сама във бурята,
на непозната улица
в нощта,
далеч от телевизори
и електрични лампи,
далеч от говор, стъпки и лица,
сама със локвите, дъжда, на рампата.
Без топлата възглавница до себе си,
без парно отопление във стаята,
без компютри, грижи и синтенции,
без спомени, копнежи и желания-
измръзнала и мокра,
ничия, свободна,
без брояч на стъпките и без компас,
поне веднъж аз искам да се стопля
със моята си топлина-
на обичта гореща
от огромния запас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вяра Все права защищены
