9 авг. 2006 г., 16:44

Само миг

260 0 22
Само миг

Само миг и последното листо
от дървото на есента пада.
пожълтяло и невзрачно,
съсухрено от студа,
то неволно се отделя от
тъжната бреза.
И полита...

Само миг... и  небето вече е сменило маската си
То тъжи за самотната сива гора.
За красивото някога листо,
за лятото, за несбъднатите мечти.

Само миг...
Само миг трае първата капка дъжд,
само миг е нейната целувка с листото,
само миг, останал някъде там...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивалина Саралиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Едно голямо 6!!!
  • Това за мен е шедьовър.Искам този "само миг"да е вечен...Ние, хората сме глупаци.Искаме прекалено много от живота...Години да сме добре материално, да се развиваме в кариерата... Затова сме повърхностни! Защото не забелязваме хубавите мимолетни мигове...Толкова сме елементарни, че неправо ме е срам от нас... От мен... От всичко. Ти си гений!
  • Красиво е!
  • Благодаря на всички!
  • Благодаря ви,Мая,Мойра!Мнението ви ме радва