Само понякога...
Понякога си мисля, че живея.
Понякога разбирам за какво копнея.
Понякога вървя и знам,
Че има нещо ето там.
И то знае моето име
И ме призовава: Вземи ме!
Какво чакаш? Защо те е страх?
Ела с мен, излез от този мрак!
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
И смелостта от някъде изплува
И душата иска, жадува,
И полита с вятъра пак,
И не може да я стигне моя мрак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Все права защищены
