20 июн. 2006 г., 15:29

САМОТА

135 0 16

Да бъда силна? Не издържам вече!
Поне като преди не бих могла.
Като ураган премахвах всичко що ми пречи.
Усмихвах се, знаех, че така ще издържа.

Изправях се дори, кога нямаше надежда.
Изправях се, дори да знаех, че ще падна пак.
И продължавах, гонех своите стремежи.
Вярвах в себе си и не познавах страх.

Но прекърши се крилото ми като на птица.
Изгубих стимул напред отново да вървя.
Забравих, че всъщност бях усмихнато момиче,
а в огледалото виждах състаряваща жена.

Погребах себе си и своите копнежи.
Намразих се. Усмивката ми избледня.
Непозната е думата за мен - "Надежда".
Единствената ми приятелка е Самота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много тъжно, но силно... и хубаво
  • Много хубаво,всеки е имал такива моменти на слабост,убедена съм че слабостта ще остане в стиха,а силата - в теб.Най-малкото заради подкрепящите коментари на интернет-приятелите ти!!
  • Никога не спирай... Не спирай да живееш!
    Поздрави!
  • Сияна, всеки преминава през тежки моменти в живота си. И това ще мине. Трудно е, но човек трябва да намери сила в себе си и да продължи напред. Поздрав за искрения стих!
  • Прекрасен!