Самота

Стоя сама, а стаята позната,
за тебе шепне ми в нощта.
От болката,от самотата
отново стичат се сълза, подир сълза.

В тъмнината - твоята усмивка.
В утрото са твоите очи...
Защо отново тук при мен се връщаш,
щом знаеш, че от туй ме най боли.
 
И връщаш се, а после си отиваш,
играеш си с мене всеки път.
Май правиш се, че не разбираш,
че болката разсича мойта гръд.

Сърцето ми е на парчета,
ала живота подарих на теб.
Ти търсиш пак от мене по- красива,
а аз стоя и мисля пак за теб.

Дали ще мога някога да тръгна
да търся друга обич по света.
Или цял живот ще си остана вяра,
на тебе и на тази самота.