СЕГА
Прозорци от шум се отварят в очите ми<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
и виждам пред себе си празен простор,
а моите дрехи са призраци с щипки,
говорещи спомени с черно-бял цвят.
Усмихвам се чисто, окъпана в гледката,
измивам ръцете си, усмихвам се пак.
Живота ми вече от днес не е същият,
усещам се сякаш доскоро не бях.
Обличам се в шарено-в мечтите несбъднати,
вървя и усмихвам се-живея СЕГА,
мечтая за всичко и нищо не искам,
но знам, че живея, че само СЕГА
ще бъда най-истинска и лесно измислена,
ще бъда усмивка и кротка сълза,
дошла съм до тук и пак ще се върна
до дъно изпиваща всяка мечта.
20.05.2004 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Златева Все права защищены
