Селце. Къщурки клекнали...
Селце. Къщурки клекнали
под стари покриви, зелени-циглите
от времето и гущери лениви.
Зелени само са тополите.А нивите
са празни-врани изкълваха ги.
Зад тях реката…Влачи патките,
листа увехнали и бяла перушина.
Белеят се и няколко козички
разхвърляни по голите баири,
където и козарят-с дълга гега
преживя кротко, даже куче няма.
Един сокол се рее горе
в небе, без облаци и слънце.
И тихо…Много тихо даже.
Не бие вече селската камбана
на църквичката, нито за умряло.
По пътя ровят, вдигат прах кокошки.
А в кръчмата мълчат и пият старци.
За зимата плетат, все още дрехи, баби
плетат, а никоя не знае
дали ще доплетат….
От глад проскубани, две псета вият
нагоре-към небето, злобно лаят
към Господа, и Господа проклинат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
