30 июл. 2006 г., 19:33

Ще бъде ден ( съвсем обикновен )

120 0 10
Ще бъде ден ( съвсем обикновен ) Ще дойде ден, ще бъде той съдбовен. И аз ще вдишам омаята на цъфналите вишни. Ще дойде ден, ще бъде той свободен и ще забравя спомени излишни. Живее в мен – наблизо, досами сърцето. Расте и диша в мен, разперил корени, пулсиращи, червени, пищни; расте, сънува и въздиша утрешният ден. Ще бъде ден, и ще избледнеят всичките предишни. Един, единствен, в слънчевия изгрев устремен, на теб и мен ще бъде брат в червено. Със птича песен ще се извиси и в барабанен бой ще запладнува. Ще кажеш: „Просто ден.”, Прости ми братко – ще повторя: ще бъде... ще бъде ден, от мен и теб ще бъде, сестро озарен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Малко се притеснявах за червения десен на стиха - цветът не е много на мода напоследък... Благодаря ви!
  • Здравейте! Аз откога съм се спънал в едни цъфнали вишни...
    Поздрави!!!
  • Хубав стих, Митко. Като изразена емоция и копнеж също въздейства.

    И аз ще вдишам омаята на цъфналите вишни.

    Спъна ме -те на цъфналите. Поздрави.

  • Много е хубаво!
  • Много хубаво!Хареса ми!