Ще ме потърсиш пак
Защо си мислиш ти сега,
че искам с теб да изживея аз отново любовта?
Защо си мислиш,
че искам отново да споделяме заедно дните и нощите си?
Аз не искам да живея в твоята лъжа,
Не искам да играя твоята игра..
Не мога да съм вече твоята кукла - мечта.
Не искам, не искам теб,
не искам да плача така..
Искам просто да продължа да бъда сама..
Забрави ли какво направи с мен?
Как вричаше ми се в любов и нощ и ден.
Колко сляпо вярвах ти аз,
колко наивно си мислех за теб всеки час..
Защо ме наказа така,
да страдам по тебе с дъжда?
Защо ти всичко развали
с тези груби и подли лъжи?
Щях да ти простя и го направих,
но уви, и това ти не оцени..
С безразличие погледна на това,
че от любов по теб аз щях да умра.
Не искам да се боря с гордостта ти,
не искам да навеждам пак глава.
Дори, когато бях с теб аз чувствах се сама..
Любовта ни ти обрече на провал,
без да изпиташ и капчица жал.
Но помни, от тези лъжи ще страдаш много и ти,
дълбоко ще бъде наранено сърцето ти.
И ще ме потърсиш зная пак
в някой тъжен и самотен мрак.
Но знай аз няма да дойда при теб
с разтворени ръце и чакащо теб сърце.
Ще те оставя там,
да излекуваш болката си сам.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ради Все права защищены
