4 авг. 2006 г., 11:57

Щом на плесника отвръщаш с юмруци

155 0 58


Срещаш се с хора различни,
срещаш усмивки и тъжни лица.
Срещаш души като извори чисти,
други пък, в злоба обвили сърца.

Щом си към всичко това безразличен,
кой ще очакваш до теб да се спре...
Вечната истина, щом те отмине,
в душата си значи - убил си дете!

Доброто забравиш ли - много ти здраве!
Превърнал си себе си в прах.
Щом си подминал приятелско рамо,
ще кажеш ли някога:"Бях и живях"

Щом на плесника отвръщаш с юмруци,
щом не успееш да кажеш:"простих"
как ще покажеш на своите внуци
път към човечност в залеза тих.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Цялото стихотворение е много силно,ала последното четиристишие ме разби.Желязно е!
  • Невероятно е!!! И толкова истинско!Иска ми се хората наистина да се замисляха за това...

    "как ще покажеш на своите внуци
    път към човечност в залеза тих."

    И как да тогава светът да остане красив?!
  • Щом си към всичко това безразличен,
    кой ще очакваш до теб да се спре...
    Вечната истина, щом те отмине,
    в душата си значи - убил си дете!

    Поздравления!!!
  • Здравей,Роси!Присъединявам се към подкрепата на другите!Сърдечни поздрави и от мен!
  • Мъдро, много мъдро!Браво, Роси!